LIKADEVONEN (Илия Деведжиев)
31 24
12 мар. 2008 г., 18:20

Мойте гори 

  Поэзия » Другая
754 0 2

Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен
спомена сив от сълзи.

А трайният спомен, оставен от тях,
от остри бодли се бои.
А сподавен глас от душата крещи
и плахо се в нея таи.

Високи гори, поля от звезди
оставиха в мен
запомнени дни... веч бледи.
Високи скали, засяти с треви,
ще оставят във мен
завинаги жив, но горчив.

Мойте гори, мойте скали,
споменът мой, вечно бленува за Вас.
Под жарки лъчи, над влажни очи,
а сълзите потъват в морето на нощния час.

Остри бодли, запомнени дни.
Споменът! Той ме разкъсва отвътре със бяс.
Във влажни треви, пред буйни реки,
а шепот на цвете заглушава силния глас.

LIKADEVONEN / 16.05.06y.  12:30h /

© Илия Деведжиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Високи скали, засяти с треви,
    ще оставят във мен
    завинаги жив, но горчив. - ей на тия три реда не мога да им хвана нито смисъл, нито метафора някаква, струва си да го огледаш още малко
  • Спомнените красиви само чувствай, а от лошите просто се учи!Внушителен стих!
Предложения
: ??:??