14 ago 2021, 0:35

Молба

  Poesía
432 0 1

 

Ще поема по онази пътека със спомени

оплешивяла от възраст, разрита от проломи.

Ще наметна своята есенно тъжна наметка

и помахам на ятото с поредната плетка

 

Ще послуша в мене детето, приказки чудни

дочути от замъци горди с изправени кули.

И ще грейнат от радост очи изморени

с победата  на юнаци с храброст поени.

 

Ще омеся и хляба със златиста коричка.

Ще си спомня умилно всяка влюбена сричка.

И с крилете свободни на мисълта и душата

ще се стопля с чай чуден, с аромат от летата.

 

А ще дойде и време... да не чувам света.

Сценаристът отгоре ще настрои часа...

И с усмивка чаровна и кратко намигване

ще помоля живота за вдъхновено пътуване

при моето следващо идване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...