Молба

Ще поема по онази пътека със спомени

оплешивяла от възраст, разрита от проломи.

Ще наметна своята есенно тъжна наметка

и помахам на ятото с поредната плетка

Ще послуша в мене детето, приказки чудни

дочути от замъци горди с изправени кули.

И ще грейнат от радост очи изморени

с победата  на юнаци с храброст поени.

Ще омеся и хляба със златиста коричка.

Ще си спомня умилно всяка влюбена сричка.

И с крилете свободни на мисълта и душата

ще се стопля с чай чуден, с аромат от летата.

А ще дойде и време... да не чувам света.

Сценаристът отгоре ще настрои часа...

И с усмивка чаровна и кратко намигване

ще помоля живота за вдъхновено пътуване

при моето следващо идване.