14.08.2021 г., 0:35

Молба

429 0 1

 

Ще поема по онази пътека със спомени

оплешивяла от възраст, разрита от проломи.

Ще наметна своята есенно тъжна наметка

и помахам на ятото с поредната плетка

 

Ще послуша в мене детето, приказки чудни

дочути от замъци горди с изправени кули.

И ще грейнат от радост очи изморени

с победата  на юнаци с храброст поени.

 

Ще омеся и хляба със златиста коричка.

Ще си спомня умилно всяка влюбена сричка.

И с крилете свободни на мисълта и душата

ще се стопля с чай чуден, с аромат от летата.

 

А ще дойде и време... да не чувам света.

Сценаристът отгоре ще настрои часа...

И с усмивка чаровна и кратко намигване

ще помоля живота за вдъхновено пътуване

при моето следващо идване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...