Aug 14, 2021, 12:35 AM

Молба

  Poetry
428 0 1

 

Ще поема по онази пътека със спомени

оплешивяла от възраст, разрита от проломи.

Ще наметна своята есенно тъжна наметка

и помахам на ятото с поредната плетка

 

Ще послуша в мене детето, приказки чудни

дочути от замъци горди с изправени кули.

И ще грейнат от радост очи изморени

с победата  на юнаци с храброст поени.

 

Ще омеся и хляба със златиста коричка.

Ще си спомня умилно всяка влюбена сричка.

И с крилете свободни на мисълта и душата

ще се стопля с чай чуден, с аромат от летата.

 

А ще дойде и време... да не чувам света.

Сценаристът отгоре ще настрои часа...

И с усмивка чаровна и кратко намигване

ще помоля живота за вдъхновено пътуване

при моето следващо идване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...