на Веселка
Прости ми, че не те разбирах!
Прости ми, че не ти простих!
Не знаех, че душата ти умира...
затуй ти пиша този стих.
Сега разбирам колко болка
си крила в своето сърце.
Разбирам вече колко много
си плакала - като дете.
Душата колко е кървяла,
разкъсвана от онзи зов!
Било е грях! Но си разбрала,
че точно туй е то - любов.
Прости ми! И да съм проклета,
задето исках да те спра!
Прости, те моля със сърцето!
... Аз не знаех, че ще разбера...
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados