May 29, 2008, 4:58 PM

Молба за прошка

  Poetry
789 0 7

                                     на Веселка

 

Прости ми, че не те разбирах!

Прости ми, че не ти простих!

Не знаех, че душата ти умира...

затуй ти пиша този стих.

 

Сега разбирам колко болка

си крила в своето сърце.

Разбирам вече колко много

си плакала - като дете.

 

Душата колко е кървяла,

разкъсвана от онзи зов!

Било е грях! Но си разбрала,

че точно туй е то - любов.

 

Прости ми! И да съм проклета,

задето исках да те спра!

Прости, те моля със сърцето!

... Аз не знаех, че ще разбера...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...