May 29, 2008, 4:58 PM

Молба за прошка

  Poetry
788 0 7

                                     на Веселка

 

Прости ми, че не те разбирах!

Прости ми, че не ти простих!

Не знаех, че душата ти умира...

затуй ти пиша този стих.

 

Сега разбирам колко болка

си крила в своето сърце.

Разбирам вече колко много

си плакала - като дете.

 

Душата колко е кървяла,

разкъсвана от онзи зов!

Било е грях! Но си разбрала,

че точно туй е то - любов.

 

Прости ми! И да съм проклета,

задето исках да те спра!

Прости, те моля със сърцето!

... Аз не знаех, че ще разбера...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...