на Веселка
Прости ми, че не те разбирах!
Прости ми, че не ти простих!
Не знаех, че душата ти умира...
затуй ти пиша този стих.
Сега разбирам колко болка
си крила в своето сърце.
Разбирам вече колко много
си плакала - като дете.
Душата колко е кървяла,
разкъсвана от онзи зов!
Било е грях! Но си разбрала, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация