29.05.2008 г., 16:58

Молба за прошка

785 0 7

                                     на Веселка

 

Прости ми, че не те разбирах!

Прости ми, че не ти простих!

Не знаех, че душата ти умира...

затуй ти пиша този стих.

 

Сега разбирам колко болка

си крила в своето сърце.

Разбирам вече колко много

си плакала - като дете.

 

Душата колко е кървяла,

разкъсвана от онзи зов!

Било е грях! Но си разбрала,

че точно туй е то - любов.

 

Прости ми! И да съм проклета,

задето исках да те спра!

Прости, те моля със сърцето!

... Аз не знаех, че ще разбера...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...