29 мая 2008 г., 16:58

Молба за прошка

786 0 7

                                     на Веселка

 

Прости ми, че не те разбирах!

Прости ми, че не ти простих!

Не знаех, че душата ти умира...

затуй ти пиша този стих.

 

Сега разбирам колко болка

си крила в своето сърце.

Разбирам вече колко много

си плакала - като дете.

 

Душата колко е кървяла,

разкъсвана от онзи зов!

Било е грях! Но си разбрала,

че точно туй е то - любов.

 

Прости ми! И да съм проклета,

задето исках да те спра!

Прости, те моля със сърцето!

... Аз не знаех, че ще разбера...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...