13 sept 2020, 9:40  

Моление

801 1 2

По-живи от нас, мъртвите,

самоумъртвяващите се,

отобразени на иконите,

самоизобразяващи се,

мълниеносно идващи на помощ

при болния ни вик,

от светостта пренасяни,

внимателно взиращи се 

от отвъдността,

о, ликове прекрасни,

съживете ни.

Отвържете ручеите на живота в нас,

чистите води на Словото

във членовете ни налейте.

Освободете ни от нас самите

и светлото разгаряйте във нас

Та пламнали дано накрай усетим

безпрекословната, Божествената власт,

могъщата Божествена защита

на Този, който ни е сътворил.

И паднали покайно да се молим,

до смърт на Него да не изменим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Младен и Завет! Божественото учение говори за една смърт, телесна, където тялото, съблечено от душата като ненужна вече дреха остава в земята на греха и скръбта, а душата отпътува към Небесните селения. Душата преминава от земен живот към вечен съвършен живот. И постигналите Божествената любов (според опрелението на св. апостол Павел) наследяват рая. Те са живи образци за живот и стоящи пред Бога молитвеници, и закрилници на душите ни. Тях изобразяваме на иконите. А ние, привързаните към греха, сме мъртви души, прогонили Божествения Дух и задоволяващи телата си. И неистово се нуждаем от помощта на светите, за да се облагодатим и да оживеем. Това е едно постоянно молитвено взаимодействие, постоянна взаимосвързаност на земната и небесната Църква, на земния и небесния свят.
  • "Мъртвите отварят очите на живите. Живите затварят очите на мъртвите." Добре известна истина, но практически я забравяме. Божествената сила, която ни направлява и действа по неведоми пътища, иска от нас толкова малко, взамяна на дарения ни живот - да правим ежедневно частица добро, за да не си отиде напразно денят. Много хубав стих, а финалният призив - да не Му изменим, води до еднозначно тълкуване - да не допуснем да станем слуги на Сатана.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...