Sep 13, 2020, 9:40 AM  

Моление

798 1 2

По-живи от нас, мъртвите,

самоумъртвяващите се,

отобразени на иконите,

самоизобразяващи се,

мълниеносно идващи на помощ

при болния ни вик,

от светостта пренасяни,

внимателно взиращи се 

от отвъдността,

о, ликове прекрасни,

съживете ни.

Отвържете ручеите на живота в нас,

чистите води на Словото

във членовете ни налейте.

Освободете ни от нас самите

и светлото разгаряйте във нас

Та пламнали дано накрай усетим

безпрекословната, Божествената власт,

могъщата Божествена защита

на Този, който ни е сътворил.

И паднали покайно да се молим,

до смърт на Него да не изменим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Младен и Завет! Божественото учение говори за една смърт, телесна, където тялото, съблечено от душата като ненужна вече дреха остава в земята на греха и скръбта, а душата отпътува към Небесните селения. Душата преминава от земен живот към вечен съвършен живот. И постигналите Божествената любов (според опрелението на св. апостол Павел) наследяват рая. Те са живи образци за живот и стоящи пред Бога молитвеници, и закрилници на душите ни. Тях изобразяваме на иконите. А ние, привързаните към греха, сме мъртви души, прогонили Божествения Дух и задоволяващи телата си. И неистово се нуждаем от помощта на светите, за да се облагодатим и да оживеем. Това е едно постоянно молитвено взаимодействие, постоянна взаимосвързаност на земната и небесната Църква, на земния и небесния свят.
  • "Мъртвите отварят очите на живите. Живите затварят очите на мъртвите." Добре известна истина, но практически я забравяме. Божествената сила, която ни направлява и действа по неведоми пътища, иска от нас толкова малко, взамяна на дарения ни живот - да правим ежедневно частица добро, за да не си отиде напразно денят. Много хубав стих, а финалният призив - да не Му изменим, води до еднозначно тълкуване - да не допуснем да станем слуги на Сатана.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...