13 сент. 2020 г., 09:40  

Моление

805 1 2

По-живи от нас, мъртвите,

самоумъртвяващите се,

отобразени на иконите,

самоизобразяващи се,

мълниеносно идващи на помощ

при болния ни вик,

от светостта пренасяни,

внимателно взиращи се 

от отвъдността,

о, ликове прекрасни,

съживете ни.

Отвържете ручеите на живота в нас,

чистите води на Словото

във членовете ни налейте.

Освободете ни от нас самите

и светлото разгаряйте във нас

Та пламнали дано накрай усетим

безпрекословната, Божествената власт,

могъщата Божествена защита

на Този, който ни е сътворил.

И паднали покайно да се молим,

до смърт на Него да не изменим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Младен и Завет! Божественото учение говори за една смърт, телесна, където тялото, съблечено от душата като ненужна вече дреха остава в земята на греха и скръбта, а душата отпътува към Небесните селения. Душата преминава от земен живот към вечен съвършен живот. И постигналите Божествената любов (според опрелението на св. апостол Павел) наследяват рая. Те са живи образци за живот и стоящи пред Бога молитвеници, и закрилници на душите ни. Тях изобразяваме на иконите. А ние, привързаните към греха, сме мъртви души, прогонили Божествения Дух и задоволяващи телата си. И неистово се нуждаем от помощта на светите, за да се облагодатим и да оживеем. Това е едно постоянно молитвено взаимодействие, постоянна взаимосвързаност на земната и небесната Църква, на земния и небесния свят.
  • "Мъртвите отварят очите на живите. Живите затварят очите на мъртвите." Добре известна истина, но практически я забравяме. Божествената сила, която ни направлява и действа по неведоми пътища, иска от нас толкова малко, взамяна на дарения ни живот - да правим ежедневно частица добро, за да не си отиде напразно денят. Много хубав стих, а финалният призив - да не Му изменим, води до еднозначно тълкуване - да не допуснем да станем слуги на Сатана.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...