13.09.2020 г., 9:40  

Моление

802 1 2

По-живи от нас, мъртвите,

самоумъртвяващите се,

отобразени на иконите,

самоизобразяващи се,

мълниеносно идващи на помощ

при болния ни вик,

от светостта пренасяни,

внимателно взиращи се 

от отвъдността,

о, ликове прекрасни,

съживете ни.

Отвържете ручеите на живота в нас,

чистите води на Словото

във членовете ни налейте.

Освободете ни от нас самите

и светлото разгаряйте във нас

Та пламнали дано накрай усетим

безпрекословната, Божествената власт,

могъщата Божествена защита

на Този, който ни е сътворил.

И паднали покайно да се молим,

до смърт на Него да не изменим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Младен и Завет! Божественото учение говори за една смърт, телесна, където тялото, съблечено от душата като ненужна вече дреха остава в земята на греха и скръбта, а душата отпътува към Небесните селения. Душата преминава от земен живот към вечен съвършен живот. И постигналите Божествената любов (според опрелението на св. апостол Павел) наследяват рая. Те са живи образци за живот и стоящи пред Бога молитвеници, и закрилници на душите ни. Тях изобразяваме на иконите. А ние, привързаните към греха, сме мъртви души, прогонили Божествения Дух и задоволяващи телата си. И неистово се нуждаем от помощта на светите, за да се облагодатим и да оживеем. Това е едно постоянно молитвено взаимодействие, постоянна взаимосвързаност на земната и небесната Църква, на земния и небесния свят.
  • "Мъртвите отварят очите на живите. Живите затварят очите на мъртвите." Добре известна истина, но практически я забравяме. Божествената сила, която ни направлява и действа по неведоми пътища, иска от нас толкова малко, взамяна на дарения ни живот - да правим ежедневно частица добро, за да не си отиде напразно денят. Много хубав стих, а финалният призив - да не Му изменим, води до еднозначно тълкуване - да не допуснем да станем слуги на Сатана.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...