…

Родино, ще те оставя,
имаш въздух ядовит,
в теб душата днес вкушава
само злъчка, само стид.
Родино, ще те изгубя!
Родино, ще бягам веч!
Чини ми се, отдалеч
аз по-много ще те любя

Иван Вазов.
( „Пак борби, борби нечестни…“ от цикъла „Поля и гори“)

МОЛИТВА КЪМ ДЯДО ГОСПОД
(по дядо Вазов)

О, Господи Боже, слез и помогни ни
чеда уж сме твои - ръка протегни ни
и дай ни посока, че въртим се в кръг
и надежди губим за свестен живот.

Проклятия кобни над рода ни тегнат.
От всички народи живеем най-бедно
И ни лъжат нагло управници тлъсти
че сме във Европа, макар и на пръсти
Че сме вече други, че сме демократи,          
че сме уж свободни, силни и богати,
и вотът народен за тях много значи –
дорде се наместят пак те за водачи!  

Комунизма вече в цялом победихме,  
шмекерът от Правец с банкянски сменихме –
и демократи нови с партийци вчерАшни
лапат от хазната, кой от кой по-яшни.
В парламента люто и на кръв се карат,
а заедно после на масата сядат
и във хор пиянски гръмливо реват
колко много тачат скъпий си народ! 

Заводи и банки са разпределени – 
все на бивши мутри – днешни бизнесмени
Все до властта близки, тарикати дръзки
търгове печелят с рушвети и връзки
Пари европейски, държавни, общински
прибират с измами и похвати свински
И сучат и късат от плътта народна,
и хич не им пука за земята родна! 

С всеки ден изминал ставаме по-болни –
доктори потупват шкембета доволни
Капачки береме да купим ковьози –
с нови самолети властта да се вози!
А учените сноби, университетски
що със политика облагите светски
преследват и дърпат – все към своя джоб.
опростачват бавно бедний си народ.

Твоите владици – все агенти стари    
езичници клирски, мрънкащи тропари,
се кичат с Ролекс-и, браслети без срам
и плуват в охолство сред божия храм
Че от тях е всеки върл чревоугодник,
на търбух и шепа - най-вече угодник,
за паството сляпо хич не се и сещат
и ближния продават за паница леща.

На кой да се жалиш, кажи ми о, Боже, –
прокурори алчни и съдии в тоги
за своя облага тълкуват закона
и слугуват чинно само на мамона.
В очите ни лъжат че право раздават 
а с крадци и мутри тайно се гощават
Кой добър, кой лош е – веч никой не знае.
Самарът ни тегне, но тихо си траем   

Дори поп арменски не хваща ни вяра                        
че търпение овче дотук ни докара.
Що чакате още? – сопна ни се попът – 
Като ви е криво, хващайте Европа!
Колко да е жално, и да ви е тежко    
за вас там ще има живот по-човешки.
На кой му се работи – ще има да яде,
и властта по-малко там ще ви краде! 

Вече сме решили, прости ни, о Боже
да бягаме бързо оттук кой как може
Да загърбим бързо мизерните плати,
съдийски хотели, мутренски палати,
житейския угнет, суетата светска       
падението духовно и мечтата детска
за живот достоен във таз земя китна
с планини, долини и полета житни! 

Че дал си ни Боже благини без мяра,
Но в главите Боже ум не си ни вкарал!
И смелост ни липсва да надигнем глас                     
кликата крадлива да сметем завчас.
Боязливо пазим скъдния си залък     
и лениво тънем в лайната заспали… 

И пак Месия някой чакаме в захлас –
да ни освободи... от самите нас…

Д.Г.