9 sept 2008, 12:44

Молитва за дъжд.

  Poesía
798 0 11

Навярно Господ е щастлив.

Блазе му.

Там, в Рая сигурно е хубаво.

Но тук

Небето от беззвездие

преглътна си очите.

Чуждо е.

 

 

Навярно Господ е щастлив.

Не вижда ли?!

Земята му се моли.

Ненаситна е.

За капка дъжд умира,

за сълзите му.

От сетния си крясък

е пресипнала.

 

 

Но той мълчи.

А във ушите ни - стихия.

Пропил се е с живота на звездите.

Изсъхна и Земята ни. Уби я.

Надеждата за прошка

е молитвата.

 

 

А Господ е щастлив.

Не плаче...

Не вижда

как горяхме си езиците.

Не бяхме грешни.

Само молехме...

О, Господи, дави ни със сълзите си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно ми хареса! Изключително!
  • Не е била напразна тая молитва...
  • ...Тази нощ е валяло...
  • Вани, и всички да се присъединят, не знам някой ще чуе ли...
    Петинка, как да не се повлияя, същински пъкал си е... Няма капчица дъжд...
    Доче, останаха ли ни и на нас сълзи...
    Благодаря на всички, които бяха тук!

    П.П. Иванова! За забележки е отворено! Обещавам, ама обещавам! следващия път като се видим да го чуеш и дано ако има някой горе да чуе! Засега си мълча...
  • "Изсъхна и Земята ни. Уби я.

    Надеждата за прошка

    е молитвата."

    А прошката е трудна за отронване...
    Сами си сложихме въже на шията.
    Дали изобщо ще ни чуе Господ?
    Дали остана нещо от сълзите му?...

    Браво дете!Великолепна си!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...