Молитва за дъжд.
Навярно Господ е щастлив.
Блазе му.
Там, в Рая сигурно е хубаво.
Но тук
Небето от беззвездие
преглътна си очите.
Чуждо е.
Навярно Господ е щастлив.
Не вижда ли?!
Земята му се моли.
Ненаситна е.
За капка дъжд умира,
за сълзите му.
От сетния си крясък
е пресипнала.
Но той мълчи.
А във ушите ни - стихия.
Пропил се е с живота на звездите.
Изсъхна и Земята ни. Уби я.
Надеждата за прошка
е молитвата.
А Господ е щастлив.
Не плаче...
Не вижда
как горяхме си езиците.
Не бяхме грешни.
Само молехме...
О, Господи, дави ни със сълзите си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
