26 sept 2010, 17:12

Молитвено

1.1K 0 44

Аз не съм те предала, Любов!

Но повярвах в несбъднати истини.

И пропаднах в дълбокия ров

на душата, предсмъртно разлистена.


Виех после от болка! Крещях!

И упреквах в безмилостност чувствата.

Не намразих. Но знам - ослепях

и приех за действителност лустрото.


Двете прави остават докрай

непресечени в своето бъдеще.

Търсех дълго мечтания Рай.

От Тъгата си днес се завръщам.


Но не съм те предала, Любов!

Погали ме с очите си истински!

Дай ми  твоя велик благослов

и в сърцето на мъж ме разплискай!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Елмира, винаги можеш спокойно да си казваш това което чувстваш, бъди спокойна,аз наистина съм готова и критика да получа,стига да е аргументирана!Идвай пак в поетичната ми страничка, ще ми бъде приятно!
  • Само да се уточня - коментарът ми не беше критика, стихът си е прекрасен и така. Просто предишният ти финал ми беше по-близък като усещания, беше повече "мой", ако мога така да се изразя.
  • И други изразиха такова мнение, но то се е просто въпрос на виждане.
    Благодаря ти за тази конкретност, Елмира, наистина не е нужно само да се хвалим, а и да си казваме гледните точки.
  • Прекрасен стих.
    Аз лично си харесах повече предишния ти финал
  • Аз и затова си харесвам поантата! Здравей, Борис! С усмивка!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...