Sep 26, 2010, 5:12 PM

Молитвено

  Poetry » Love
1.1K 0 44

Аз не съм те предала, Любов!

Но повярвах в несбъднати истини.

И пропаднах в дълбокия ров

на душата, предсмъртно разлистена.


Виех после от болка! Крещях!

И упреквах в безмилостност чувствата.

Не намразих. Но знам - ослепях

и приех за действителност лустрото.


Двете прави остават докрай

непресечени в своето бъдеще.

Търсех дълго мечтания Рай.

От Тъгата си днес се завръщам.


Но не съм те предала, Любов!

Погали ме с очите си истински!

Дай ми  твоя велик благослов

и в сърцето на мъж ме разплискай!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Елмира, винаги можеш спокойно да си казваш това което чувстваш, бъди спокойна,аз наистина съм готова и критика да получа,стига да е аргументирана!Идвай пак в поетичната ми страничка, ще ми бъде приятно!
  • Само да се уточня - коментарът ми не беше критика, стихът си е прекрасен и така. Просто предишният ти финал ми беше по-близък като усещания, беше повече "мой", ако мога така да се изразя.
  • И други изразиха такова мнение, но то се е просто въпрос на виждане.
    Благодаря ти за тази конкретност, Елмира, наистина не е нужно само да се хвалим, а и да си казваме гледните точки.
  • Прекрасен стих.
    Аз лично си харесах повече предишния ти финал
  • Аз и затова си харесвам поантата! Здравей, Борис! С усмивка!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...