Sep 26, 2010, 5:12 PM

Молитвено 

  Poetry » Love
967 0 44

Аз не съм те предала, Любов!

Но повярвах в несбъднати истини.

И пропаднах в дълбокия ров

на душата, предсмъртно разлистена.


Виех после от болка! Крещях!

И упреквах в безмилостност чувствата.

Не намразих. Но знам - ослепях

и приех за действителност лустрото.


Двете прави остават докрай

непресечени в своето бъдеще.

Търсех дълго мечтания Рай.

От Тъгата си днес се завръщам.


Но не съм те предала, Любов!

Погали ме с очите си истински!

Дай ми  твоя велик благослов

и в сърцето на мъж ме разплискай!


© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??