Молитвено

Поэзия » Любовная

1.2K 0 44

Аз не съм те предала, Любов!

Но повярвах в несбъднати истини.

И пропаднах в дълбокия ров

на душата, предсмъртно разлистена.

Виех после от болка! Крещях!

И упреквах в безмилостност чувствата.

Не намразих. Но знам - ослепях

и приех за действителност лустрото.

Двете прави остават докрай

непресечени в своето бъдеще.

Търсех дълго мечтания Рай.

От Тъгата си днес се завръщам.

Но не съм те предала, Любов!

Погали ме с очите си истински!

Дай ми твоя велик благослов

и в сърцето на мъж ме разплискай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Елмира, винаги можеш спокойно да си казваш това което чувстваш, бъди спокойна,аз наистина съм готова и критика да получа,стига да е аргументирана!Идвай пак в поетичната ми страничка, ще ми бъде приятно!

2010-10-19T21:51:39+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Само да се уточня - коментарът ми не беше критика, стихът си е прекрасен и така. Просто предишният ти финал ми беше по-близък като усещания, беше повече "мой", ако мога така да се изразя.

2010-10-17T23:27:32+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И други изразиха такова мнение, но то се е просто въпрос на виждане.
Благодаря ти за тази конкретност, Елмира, наистина не е нужно само да се хвалим, а и да си казваме гледните точки.

2010-10-12T19:33:22+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Прекрасен стих.
Аз лично си харесах повече предишния ти финал

2010-10-12T11:39:24+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Аз и затова си харесвам поантата! Здравей, Борис! С усмивка!

2010-09-30T06:51:38+03:00