Молитвено
Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях!
И упреквах в безмилостност чувствата.
Не намразих. Но знам - ослепях
и приех за действителност лустрото.
Двете прави остават докрай
непресечени в своето бъдеще.
Търсех дълго мечтания Рай.
От Тъгата си днес се завръщам.
Но не съм те предала, Любов!
Погали ме с очите си истински!
Дай ми твоя велик благослов
и в сърцето на мъж ме разплискай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
