21 may 2020, 9:53

Моливът

911 0 0

Търсихте ме?

Намерихте ме.

Долу в избата.

Наполовина счупен,

разпаднат от влагата,

невиждащ от прахта.

Забравихте, че вие,

вие ме захвърлихте там!

Сега се опитвате да ме подострите.

Дялкате ме, въртите ме...

Мъчите се да изтръгнете

сърцето ми!

И за какво? И за кого?

Искате да ме наврете в лицата на хората.

Да назидавате чрез мен.

Да напишете с мен на всяка врата: "роб"?!

Няма да ви се получи!

Неграмотни сте!

Пишете огледално!

Да! Моят татко беше гордият бор!

Той отстояваше на бури и ветрове...

Вие го отсякохте!

Но останахме ние, неговите деца!

Ние сме навсякъде!

Ние знаем да пишем само една дума

и тя е: Свобода!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...