21 may 2020, 9:53

Моливът

920 0 0

Търсихте ме?

Намерихте ме.

Долу в избата.

Наполовина счупен,

разпаднат от влагата,

невиждащ от прахта.

Забравихте, че вие,

вие ме захвърлихте там!

Сега се опитвате да ме подострите.

Дялкате ме, въртите ме...

Мъчите се да изтръгнете

сърцето ми!

И за какво? И за кого?

Искате да ме наврете в лицата на хората.

Да назидавате чрез мен.

Да напишете с мен на всяка врата: "роб"?!

Няма да ви се получи!

Неграмотни сте!

Пишете огледално!

Да! Моят татко беше гордият бор!

Той отстояваше на бури и ветрове...

Вие го отсякохте!

Но останахме ние, неговите деца!

Ние сме навсякъде!

Ние знаем да пишем само една дума

и тя е: Свобода!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...