21.05.2020 г., 9:53

Моливът

918 0 0

Търсихте ме?

Намерихте ме.

Долу в избата.

Наполовина счупен,

разпаднат от влагата,

невиждащ от прахта.

Забравихте, че вие,

вие ме захвърлихте там!

Сега се опитвате да ме подострите.

Дялкате ме, въртите ме...

Мъчите се да изтръгнете

сърцето ми!

И за какво? И за кого?

Искате да ме наврете в лицата на хората.

Да назидавате чрез мен.

Да напишете с мен на всяка врата: "роб"?!

Няма да ви се получи!

Неграмотни сте!

Пишете огледално!

Да! Моят татко беше гордият бор!

Той отстояваше на бури и ветрове...

Вие го отсякохте!

Но останахме ние, неговите деца!

Ние сме навсякъде!

Ние знаем да пишем само една дума

и тя е: Свобода!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...