Моливът

Търсихте ме?

Намерихте ме.

Долу в избата.

Наполовина счупен,

разпаднат от влагата,

невиждащ от прахта.

Забравихте, че вие,

вие ме захвърлихте там!

Сега се опитвате да ме подострите.

Дялкате ме, въртите ме...

Мъчите се да изтръгнете

сърцето ми!

И за какво? И за кого?

Искате да ме наврете в лицата на хората.

Да назидавате чрез мен.

Да напишете с мен на всяка врата: "роб"?!

Няма да ви се получи!

Неграмотни сте!

Пишете огледално!

Да! Моят татко беше гордият бор!

Той отстояваше на бури и ветрове...

Вие го отсякохте!

Но останахме ние, неговите деца!

Ние сме навсякъде!

Ние знаем да пишем само една дума

и тя е: Свобода!