Мома излъга Стояна
Заженил ми се млад Стоян,
дор трийсет бели тъпана,
дор трийсет тежки краллета,
дор трийсет коня с дарове,
три пъте толкуз сватове.
Маринка страх я налегна,
бърже продума майце си:
-Я ела, мамо, я ела,
със вино да ме умиеш,
с белило да ме побелиш,
с копринено платно покриеш,
умряла да се престоря!
Стоян пред порти И стигна,
никой насреща не иде,
една сал Маринкина майчица
и си Стояну думаше:
-Маринка се люто разболя
от толкуз млого чакане,
снощи на Бога дух даде...
Стоян се викна, провикна:
-Лъжеш ме, бабо, маеш ме!
Хванете зъмя усойна!
Налейте вода студена!
С вода студена зале я
Маринка лежи не мърда.
Зъмя И на пазвица тури
Маринка лежи не мърда...
-Сбогом!-продума млад Соян
и си низ порти излезе...
Маринка скоком подскокна,
дума Маринка майце си:
-С водица зале ме - утраях,
зъмя ми тури - утраях!
Като се, мале, наведе
по чело да ме целуне,
със мене да се прощава,
мене ме, мале, смях хвана,
едвам се, мале, утраях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Минах набързо и нямах време за коментар! Чудничко си го написал!