Мома излъга Стояна
Заженил ми се млад Стоян,
дор трийсет бели тъпана,
дор трийсет тежки краллета,
дор трийсет коня с дарове,
три пъте толкуз сватове.
Маринка страх я налегна,
бърже продума майце си:
-Я ела, мамо, я ела,
със вино да ме умиеш,
с белило да ме побелиш,
с копринено платно покриеш,
умряла да се престоря!
Стоян пред порти И стигна,
никой насреща не иде,
една сал Маринкина майчица
и си Стояну думаше:
-Маринка се люто разболя
от толкуз млого чакане,
снощи на Бога дух даде...
Стоян се викна, провикна:
-Лъжеш ме, бабо, маеш ме!
Хванете зъмя усойна!
Налейте вода студена!
С вода студена зале я
Маринка лежи не мърда.
Зъмя И на пазвица тури
Маринка лежи не мърда...
-Сбогом!-продума млад Соян
и си низ порти излезе...
Маринка скоком подскокна,
дума Маринка майце си:
-С водица зале ме - утраях,
зъмя ми тури - утраях!
Като се, мале, наведе
по чело да ме целуне,
със мене да се прощава,
мене ме, мале, смях хвана,
едвам се, мале, утраях!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
Много ти приляга да пишеш народни песни,Майстор си...
-
Здравей, Зем, отново... Поздрави за стиха!
-
Здравей, Зем!
-
Защо мома лъже Стояна и защо той и се връзва !
Минах набързо и нямах време за коментар! Чудничко си го написал! -
Радвам се и благодаря!
-
и аз четох с интерес...
-
Благодаря ви!
-
прекрасно написана...взимай Зем...с пълни шепи от фолклора...
там е истината и красотата...малцина умеят така. -
Ехх, туй жените не сме като хората! Удоволствие е да те чета, Зем! Благодаря!
-
Кина, давай и твоя вариант тогава - кой знае може пък след време като братя Миладинови да издадем един сборник с различни варианти от ЗемКин.
Джейни, благодаря за интереса!
Тъй, Танче, тъй батювата...
Светле, Е това най- ми трябва!
Мезева никога не те прави на мезе - мерси!
Зрасти електросветулчице - кеф ми е че си тук!
Пете, тъй си е -Зорлем гюзюлюк олмаз!
На душка и Лиса също благодаря за оценките, макар и обездумени!
Зем. -
Насила сърце дава ли се...
-
Браво, Зем!
Много ми хареса, а доста трудничко да се пише такава поезия!
Благодаря! -
Майстор си!
-
-
... ледено сърце момино... от зъмя усойница по-студено...
Зем - невероятен си! -
Четох с голям интерес!
Поздравление! -
Благодаря за народната песен! Нещо подобно ни пееше майка ми навремето.
Там Стоян бръкнал със ръката си във пазвата на момата за да усети
ударите на сърцето и и тя едва изтраяла. Тръгнал си, ала не повярвал
във мвимата и смърт се върнал и чул разговора им.
Благодаря ти ЗЕМ, събуди в мен мили спомени! ПРИВЕТ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
