Мома излъга Стояна
Заженил ми се млад Стоян,
дор трийсет бели тъпана,
дор трийсет тежки краллета,
дор трийсет коня с дарове,
три пъте толкуз сватове.
Маринка страх я налегна,
бърже продума майце си:
-Я ела, мамо, я ела,
със вино да ме умиеш,
с белило да ме побелиш,
с копринено платно покриеш,
умряла да се престоря!
Стоян пред порти И стигна,
никой насреща не иде,
една сал Маринкина майчица
и си Стояну думаше:
-Маринка се люто разболя
от толкуз млого чакане,
снощи на Бога дух даде...
Стоян се викна, провикна:
-Лъжеш ме, бабо, маеш ме!
Хванете зъмя усойна!
Налейте вода студена!
С вода студена зале я
Маринка лежи не мърда.
Зъмя И на пазвица тури
Маринка лежи не мърда...
-Сбогом!-продума млад Соян
и си низ порти излезе...
Маринка скоком подскокна,
дума Маринка майце си:
-С водица зале ме - утраях,
зъмя ми тури - утраях!
Като се, мале, наведе
по чело да ме целуне,
със мене да се прощава,
мене ме, мале, смях хвана,
едвам се, мале, утраях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Минах набързо и нямах време за коментар! Чудничко си го написал!