12 feb 2013, 10:52

Момче ли търсех или себе си?!

  Poesía » Otra
537 0 1

Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,

на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.

Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,

промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.

 

Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити.

Оглеждах се и търсех от надежда тръпнеща, какво - не знам.

Очаквах да се взривя от нелогичност сред избухнали събития

и търсех себе си, крещейки през сълзи в безгласния си храм.

 

Отхвърлях съкрушено внезапни светлосенки от шепоти и смях

и пак се взирах до безумие, до слепота, до пулс опасен.

Мистерия е да обичам себе си чрез него, до страдание и грях,

нагазила в пространството на вечерта прекрасна.

 

Момче ли търсех в есенната нощ с ухание на младост

или духът си влюбен в себе си и засиял от неизвестност?!

Сред великолепието на недокоснатата еделвайсна радост

все още съм частица дишаща и видима в света чудесен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...