12.02.2013 г., 10:52

Момче ли търсех или себе си?!

539 0 1

Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,

на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.

Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,

промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.

 

Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити.

Оглеждах се и търсех от надежда тръпнеща, какво - не знам.

Очаквах да се взривя от нелогичност сред избухнали събития

и търсех себе си, крещейки през сълзи в безгласния си храм.

 

Отхвърлях съкрушено внезапни светлосенки от шепоти и смях

и пак се взирах до безумие, до слепота, до пулс опасен.

Мистерия е да обичам себе си чрез него, до страдание и грях,

нагазила в пространството на вечерта прекрасна.

 

Момче ли търсех в есенната нощ с ухание на младост

или духът си влюбен в себе си и засиял от неизвестност?!

Сред великолепието на недокоснатата еделвайсна радост

все още съм частица дишаща и видима в света чудесен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...