Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,

на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.

Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,

промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.

Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити.

Оглеждах се и търсех от надежда тръпнеща, какво - не знам.

Очаквах да се взривя от нелогичност сред избухнали събития

и търсех себе си, крещейки през сълзи в безгласния си храм.

Отхвърлях съкрушено внезапни светлосенки от шепоти и смях

и пак се взирах до безумие, до слепота, до пулс опасен.

Мистерия е да обичам себе си чрез него, до страдание и грях,

нагазила в пространството на вечерта прекрасна.

Момче ли търсех в есенната нощ с ухание на младост

или духът си влюбен в себе си и засиял от неизвестност?!

Сред великолепието на недокоснатата еделвайсна радост

все още съм частица дишаща и видима в света чудесен.