3 nov 2007, 12:50

Момичета мълчаливи 

  Poesía » Otra
1126 0 3
 

Обърната лодка.

Домъкната отнякъде.

На необичайно място си.

Използвам те за сядане.

Тук, близо до релсите,

по които тракат влакове,

върху теб уютно е

и никого не чакаме.

Аз пуша цигара

и понякога плача,

ти - никога,

но ми правиш компания в здрача.

Непретенциозна си и тиха,

под дърветата стаена,

в страни от пътя скрита си,

посрещаш само мене.

Не помня вече как

намерих те случайно,

но бързо те обикнах.

Споделям с тебе тайни.

Седим със часове,

момичета мълчаливи.

Говорим си без думи.

И сме щастливи.

© Гергана Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??