Момичета мълчаливи
Обърната лодка.
Домъкната отнякъде.
На необичайно място си.
Използвам те за сядане.
Тук, близо до релсите,
по които тракат влакове,
върху теб уютно е
и никого не чакаме.
Аз пуша цигара
и понякога плача,
ти - никога,
но ми правиш компания в здрача.
Непретенциозна си и тиха,
под дърветата стаена,
в страни от пътя скрита си,
посрещаш само мене.
Не помня вече как
намерих те случайно,
но бързо те обикнах.
Споделям с тебе тайни.
Седим със часове,
момичета мълчаливи.
Говорим си без думи.
И сме щастливи.
© Гергана Пенева All rights reserved.
