27 ene 2009, 1:08

Момичета, не вярвайте в лъжи!

725 0 1

Момичета, не вярвайте в лъжи!

Сълзите капят звънко по паважа,

като монети върху мраморен тезгях,

застанали на пътя като стража,

примигват светофарите, покрити с прах.

 

Сълзите капят, а сърцето казва "Спри!"

"Недей да плачеш, утре идва Ден",

Тъй казва то, ала и то кърви

от грубата лъжа и любовта във мен.

 

Защо повярвах на красивите ти думи?

Защо се влюбих в черните очи?

Една кола минава, пропищяват гуми,

изплува образът ти и напират пак сълзи.

 

Подмина ме със другата прегърнат,

подмина ме като добра позната.

Не могат хубавите спомени да върнат,

дори и мокрите очи, дори тъгата.

 

Препъна мислите ми хладен тротоар,

попарен от горещите сълзи,

написах аз на него с късче вар:

Момичета, не вярвайте в лъжи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • започва обещаващо и след втората строфа - прас!
    и тази вар от`де се взе?

    щеше ми се да харесам до края.
    съжалявам!

    п.п. по грешка си изтрих коментара и пак така поставих отлична оценка. така или иначе - коментарът е възстановен в първоначалния му вид, а неволната шестицата ти остава.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...