Момичета, не вярвайте в лъжи!

Сълзите капят звънко по паважа,

като монети върху мраморен тезгях,

застанали на пътя като стража,

примигват светофарите, покрити с прах.

Сълзите капят, а сърцето казва "Спри!"

"Недей да плачеш, утре идва Ден",

Тъй казва то, ала и то кърви

от грубата лъжа и любовта във мен.

Защо повярвах на красивите ти думи?

Защо се влюбих в черните очи?

Една кола минава, пропищяват гуми,

изплува образът ти и напират пак сълзи.

Подмина ме със другата прегърнат,

подмина ме като добра позната.

Не могат хубавите спомени да върнат,

дори и мокрите очи, дори тъгата.

Препъна мислите ми хладен тротоар,

попарен от горещите сълзи,

написах аз на него с късче вар:

Момичета, не вярвайте в лъжи!