Момичета, не вярвайте в лъжи!
Момичета, не вярвайте в лъжи!
Сълзите капят звънко по паважа,
като монети върху мраморен тезгях,
застанали на пътя като стража,
примигват светофарите, покрити с прах.
Сълзите капят, а сърцето казва "Спри!"
"Недей да плачеш, утре идва Ден",
Тъй казва то, ала и то кърви
от грубата лъжа и любовта във мен.
Защо повярвах на красивите ти думи?
Защо се влюбих в черните очи?
Една кола минава, пропищяват гуми,
изплува образът ти и напират пак сълзи.
Подмина ме със другата прегърнат,
подмина ме като добра позната.
Не могат хубавите спомени да върнат,
дори и мокрите очи, дори тъгата.
Препъна мислите ми хладен тротоар,
попарен от горещите сълзи,
написах аз на него с късче вар:
Момичета, не вярвайте в лъжи!
© Радост All rights reserved.
