1 oct 2011, 12:28

Момичето от долината на прасковите 

  Poesía » De amor
1172 0 18

Момичето от долината на прасковите

 

Беше толкова слънчево.

Беше сламено русо.

Вместо скули, с две праскови жълти.

С глас камбанено-звънчев

обещаваше вкусни

плодове от бахчата до пътя.

 

Взех една да я пробвам.

И повторих. Потретих.

После с нея за още отидох.

Там, в тревата, под клони

свели се от плодовете

брахме дълго. Нощта беше синя.

.......................................

Днес отново край пътя

спрях, вода уж да пия.

Всъщност, спомена исках да зърна.

Там си беше.

В тревата го видях да се крие,

сякаш чакал е пак да се върна.

 

Всяка есен задъхан

спирам в своята младост.

От дърветата праскови светят.

Но не влизам навътре.

Днес стоя до асфалта,

а жена ми...

бере плодовете.

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??