Момичето от долината на прасковите
Момичето от долината на прасковите
Беше толкова слънчево.
Беше сламено русо.
Вместо скули, с две праскови жълти.
С глас камбанено-звънчев
обещаваше вкусни
плодове от бахчата до пътя.
Взех една да я пробвам.
И повторих. Потретих.
После с нея за още отидох.
Там, в тревата, под клони
свели се от плодовете
брахме дълго. Нощта беше синя.
.......................................
Днес отново край пътя
спрях, вода уж да пия.
Всъщност, спомена исках да зърна.
Там си беше.
В тревата го видях да се крие,
сякаш чакал е пак да се върна.
Всяка есен задъхан
спирам в своята младост.
От дърветата праскови светят.
Но не влизам навътре.
Днес стоя до асфалта,
а жена ми...
бере плодовете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
