Oct 1, 2011, 12:28 PM

Момичето от долината на прасковите 

  Poetry » Love
1168 0 18

Момичето от долината на прасковите

 

Беше толкова слънчево.

Беше сламено русо.

Вместо скули, с две праскови жълти.

С глас камбанено-звънчев

обещаваше вкусни

плодове от бахчата до пътя.

 

Взех една да я пробвам.

И повторих. Потретих.

После с нея за още отидох.

Там, в тревата, под клони

свели се от плодовете

брахме дълго. Нощта беше синя.

.......................................

Днес отново край пътя

спрях, вода уж да пия.

Всъщност, спомена исках да зърна.

Там си беше.

В тревата го видях да се крие,

сякаш чакал е пак да се върна.

 

Всяка есен задъхан

спирам в своята младост.

От дърветата праскови светят.

Но не влизам навътре.

Днес стоя до асфалта,

а жена ми...

бере плодовете.

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??