15 jul 2024, 7:27

Момичето от улица "Секвоя"

393 0 0

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”

 

Момичето от улица „Секвоя”,

което има поглед на дете,

едва ли някой ден ще бъде моя –

летя със двата крака към стоте!

 

За нея днес – на пейката ми в парка,

се барнах с чисто новото сако.

Ала Съдбата с мене се гъбарка! –

изобщо вече не ловя око.

 

И – уж, във вестника забивам поглед,

но дълго гледам нейните коси.

Ще я почерпя – може да се трогне? –

със сладолед – или бонбон „Мерси”.

 

Ще ѝ река: – Здравей! – и тя ще седне,

и аз – изхвърлен кораб върху риф,

ще зная, че във дните си последни

поне за миг един съм бил щастлив.

 

Тя сякаш ми помаха на завоя?

В едно такси завинаги се скри –

момичето от улица „Секвоя” –

търкулнало се слънчице в зори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...