Jul 15, 2024, 7:27 AM

Момичето от улица "Секвоя"

  Poetry » Love
395 0 0

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”

 

Момичето от улица „Секвоя”,

което има поглед на дете,

едва ли някой ден ще бъде моя –

летя със двата крака към стоте!

 

За нея днес – на пейката ми в парка,

се барнах с чисто новото сако.

Ала Съдбата с мене се гъбарка! –

изобщо вече не ловя око.

 

И – уж, във вестника забивам поглед,

но дълго гледам нейните коси.

Ще я почерпя – може да се трогне? –

със сладолед – или бонбон „Мерси”.

 

Ще ѝ река: – Здравей! – и тя ще седне,

и аз – изхвърлен кораб върху риф,

ще зная, че във дните си последни

поне за миг един съм бил щастлив.

 

Тя сякаш ми помаха на завоя?

В едно такси завинаги се скри –

момичето от улица „Секвоя” –

търкулнало се слънчице в зори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...