Jul 15, 2024, 7:27 AM

Момичето от улица "Секвоя"

  Poetry » Love
391 0 0

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”

 

Момичето от улица „Секвоя”,

което има поглед на дете,

едва ли някой ден ще бъде моя –

летя със двата крака към стоте!

 

За нея днес – на пейката ми в парка,

се барнах с чисто новото сако.

Ала Съдбата с мене се гъбарка! –

изобщо вече не ловя око.

 

И – уж, във вестника забивам поглед,

но дълго гледам нейните коси.

Ще я почерпя – може да се трогне? –

със сладолед – или бонбон „Мерси”.

 

Ще ѝ река: – Здравей! – и тя ще седне,

и аз – изхвърлен кораб върху риф,

ще зная, че във дните си последни

поне за миг един съм бил щастлив.

 

Тя сякаш ми помаха на завоя?

В едно такси завинаги се скри –

момичето от улица „Секвоя” –

търкулнало се слънчице в зори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...