15 июл. 2024 г., 07:27

Момичето от улица "Секвоя"

403 0 0

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”

 

Момичето от улица „Секвоя”,

което има поглед на дете,

едва ли някой ден ще бъде моя –

летя със двата крака към стоте!

 

За нея днес – на пейката ми в парка,

се барнах с чисто новото сако.

Ала Съдбата с мене се гъбарка! –

изобщо вече не ловя око.

 

И – уж, във вестника забивам поглед,

но дълго гледам нейните коси.

Ще я почерпя – може да се трогне? –

със сладолед – или бонбон „Мерси”.

 

Ще ѝ река: – Здравей! – и тя ще седне,

и аз – изхвърлен кораб върху риф,

ще зная, че във дните си последни

поне за миг един съм бил щастлив.

 

Тя сякаш ми помаха на завоя?

В едно такси завинаги се скри –

момичето от улица „Секвоя” –

търкулнало се слънчице в зори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...