15 июл. 2024 г., 07:27

Момичето от улица "Секвоя"

392 0 0

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”

 

Момичето от улица „Секвоя”,

което има поглед на дете,

едва ли някой ден ще бъде моя –

летя със двата крака към стоте!

 

За нея днес – на пейката ми в парка,

се барнах с чисто новото сако.

Ала Съдбата с мене се гъбарка! –

изобщо вече не ловя око.

 

И – уж, във вестника забивам поглед,

но дълго гледам нейните коси.

Ще я почерпя – може да се трогне? –

със сладолед – или бонбон „Мерси”.

 

Ще ѝ река: – Здравей! – и тя ще седне,

и аз – изхвърлен кораб върху риф,

ще зная, че във дните си последни

поне за миг един съм бил щастлив.

 

Тя сякаш ми помаха на завоя?

В едно такси завинаги се скри –

момичето от улица „Секвоя” –

търкулнало се слънчице в зори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...