30 ene 2007, 10:14

Момичето с черешите

  Poesía
1.7K 0 5

Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна...
И те се вдигнаха
като дъги.
Лицата на търговците
се удължиха.
Минаващите
спряха си сърцето.
А някой
се усмихна,
прибра пастелите
и продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Химера или не е любовта? Никой не знае със сигурност,но понякога поне
    я вижда!Стресиращо и шармантно поднесен стих!
    Благодаря ти,а ти къде си!?
  • Ето го художника - виждам му триножника!
    Без шега: картина, която ти спира дъха - с плътността си и с динамиката.
    Поздрави, Божидаре!
  • Възхите ме!
    Браво!!!
  • Пъстра картина, но навява и тъга!

    Поздрави
  • Момичето с черешите е една цветна творба, която оставя черешов вкус в душата на читателя.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...