30 янв. 2007 г., 10:14

Момичето с черешите

1.7K 0 5

Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна...
И те се вдигнаха
като дъги.
Лицата на търговците
се удължиха.
Минаващите
спряха си сърцето.
А някой
се усмихна,
прибра пастелите
и продължи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Химера или не е любовта? Никой не знае със сигурност,но понякога поне
    я вижда!Стресиращо и шармантно поднесен стих!
    Благодаря ти,а ти къде си!?
  • Ето го художника - виждам му триножника!
    Без шега: картина, която ти спира дъха - с плътността си и с динамиката.
    Поздрави, Божидаре!
  • Възхите ме!
    Браво!!!
  • Пъстра картина, но навява и тъга!

    Поздрави
  • Момичето с черешите е една цветна творба, която оставя черешов вкус в душата на читателя.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...