Jan 30, 2007, 10:14 AM

Момичето с черешите

  Poetry
1.7K 0 5

Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна...
И те се вдигнаха
като дъги.
Лицата на търговците
се удължиха.
Минаващите
спряха си сърцето.
А някой
се усмихна,
прибра пастелите
и продължи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Химера или не е любовта? Никой не знае със сигурност,но понякога поне
    я вижда!Стресиращо и шармантно поднесен стих!
    Благодаря ти,а ти къде си!?
  • Ето го художника - виждам му триножника!
    Без шега: картина, която ти спира дъха - с плътността си и с динамиката.
    Поздрави, Божидаре!
  • Възхите ме!
    Браво!!!
  • Пъстра картина, но навява и тъга!

    Поздрави
  • Момичето с черешите е една цветна творба, която оставя черешов вкус в душата на читателя.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...