Помни момичето със бисери в очите, помни ти искреното й: "Обичам те!" и как ти даде тялото си, не забравяй, и как те молеше със думите: "Не ме оставяй!"... Недей забравя как за тебе се отказа от името си и прие тя хорската омраза и наказа съвестта си, само, за да ти даде тя любовта си... Това момиче прекоси света - на тебе да се обрече, разкри ти се - преглътна гордостта... зарече се - остана сляпа тя за другите мъже... Сърцето си поднесе ти в краката, разголи си душата, защо ли даже не те трогна туй, че тя заплака... Тя искаше само едно - тихо във мрака твоите очи всяка нощ да целува и една й беше мечтата - всяка сутрин до теб да се буди... Помни как розата небрежно ти откъсна, как тя в ръцете ти разцъфна... остави я на камък да лежи - наказа я със нейните бодли... И туй момиче - роза увехтяла, след теб върви, а ти не се обръщаш, но след време, че уморена е, ще е разбрала... ще спре да си почине... някой ще я подслони... а тебе споменът ще те измъчва, но ще е вече късно... дори за твойто: "Остани!"...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.