Jan 19, 2008, 10:52 AM

Момичето със бисери в очите

  Poetry » Love
954 0 6
Помни момичето със бисери в очите,
помни ти искреното й: "Обичам те!"
и как ти даде тялото си, не забравяй,
и как те молеше със думите: "Не ме оставяй!"...
Недей забравя как за тебе се отказа
от името си и прие тя хорската омраза
и наказа съвестта си,
само, за да ти даде тя любовта си...
Това момиче прекоси света -
на тебе да се обрече,
разкри ти се - преглътна гордостта...
зарече се - остана сляпа тя за другите мъже...
Сърцето си поднесе ти в краката,
разголи си душата,
защо ли даже не те трогна
туй, че тя заплака... 
Тя искаше само едно - тихо във мрака
твоите очи всяка нощ да целува
и една й беше мечтата -
всяка сутрин до теб да се буди...
Помни как розата небрежно ти откъсна,
как тя в ръцете ти разцъфна...
остави я на камък да лежи -
наказа я със нейните бодли...
И туй момиче - роза увехтяла,
след теб върви, а ти не се обръщаш,
но след време, че уморена е, ще е разбрала...
ще спре да си почине...
някой ще я подслони...
а тебе споменът ще те измъчва,
но ще е вече късно...
дори за твойто: "Остани!"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...