Момичето със бисери в очите
помни ти искреното й: "Обичам те!"
и как ти даде тялото си, не забравяй,
и как те молеше със думите: "Не ме оставяй!"...
Недей забравя как за тебе се отказа
от името си и прие тя хорската омраза
и наказа съвестта си,
само, за да ти даде тя любовта си...
Това момиче прекоси света -
на тебе да се обрече,
разкри ти се - преглътна гордостта...
зарече се - остана сляпа тя за другите мъже...
Сърцето си поднесе ти в краката,
разголи си душата,
защо ли даже не те трогна
туй, че тя заплака...
Тя искаше само едно - тихо във мрака
твоите очи всяка нощ да целува
и една й беше мечтата -
всяка сутрин до теб да се буди...
Помни как розата небрежно ти откъсна,
как тя в ръцете ти разцъфна...
остави я на камък да лежи -
наказа я със нейните бодли...
И туй момиче - роза увехтяла,
след теб върви, а ти не се обръщаш,
но след време, че уморена е, ще е разбрала...
ще спре да си почине...
някой ще я подслони...
а тебе споменът ще те измъчва,
но ще е вече късно...
дори за твойто: "Остани!"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
...!!!