19 янв. 2008 г., 10:52

Момичето със бисери в очите

957 0 6
Помни момичето със бисери в очите,
помни ти искреното й: "Обичам те!"
и как ти даде тялото си, не забравяй,
и как те молеше със думите: "Не ме оставяй!"...
Недей забравя как за тебе се отказа
от името си и прие тя хорската омраза
и наказа съвестта си,
само, за да ти даде тя любовта си...
Това момиче прекоси света -
на тебе да се обрече,
разкри ти се - преглътна гордостта...
зарече се - остана сляпа тя за другите мъже...
Сърцето си поднесе ти в краката,
разголи си душата,
защо ли даже не те трогна
туй, че тя заплака... 
Тя искаше само едно - тихо във мрака
твоите очи всяка нощ да целува
и една й беше мечтата -
всяка сутрин до теб да се буди...
Помни как розата небрежно ти откъсна,
как тя в ръцете ти разцъфна...
остави я на камък да лежи -
наказа я със нейните бодли...
И туй момиче - роза увехтяла,
след теб върви, а ти не се обръщаш,
но след време, че уморена е, ще е разбрала...
ще спре да си почине...
някой ще я подслони...
а тебе споменът ще те измъчва,
но ще е вече късно...
дори за твойто: "Остани!"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...