Тъмни улици, безкрайни,
обвити в тишина.
Витаеща самота, дебнеща зад ъгъла.
Пристъпвам бавно към дома,
загледан в най-ярката Звезда.
Странни сенки се прокрадват
пред погледа ми замъглен,
сенки на някакво момиче.
С бавни стъпки разцепва тишината,
с усмивка нежна сгрява ми душата.
Устни, сладки като шоколад,
поразяват нервната система. ...