Тъмни улици, безкрайни,

обвити в тишина.

Витаеща самота, дебнеща зад ъгъла.

Пристъпвам бавно към дома,

загледан в най-ярката Звезда.

Странни сенки се прокрадват

пред погледа ми замъглен,

сенки на някакво момиче.

С бавни стъпки разцепва тишината,

с усмивка нежна сгрява ми душата.

Устни, сладки като шоколад,

поразяват нервната система.

Студени капки пот стичат се

по бузи зачервени

и едно сърце, калено в мраз,

разтапя се за час.

Две ръце горещи

водят ме в нощта,

към началото на изгрева.

Първите лъчи светлина

измиват сладката тъма.

Въздишка тежка по нощта

и разбитата мечта,

свеждам погледа с тъга

и запазвам спомена

за Момичето в Звездите.