16 may 2008, 6:31

Монолог 

  Poesía » Otra
930 0 26

Натъжих те,

живот,

(извинявай).

Сто години

те целех

със

камъни;

по следите

си тъмни

те влачех

и те хранех

със жилави

залъци...

---------

Размених те,

живот,

(съжалявам)

за безцелно

измислени

празници.

Все си мислех,

че пак

те надбягвам,

а се спъвах

във

плаващи пясъци...

--------

 

Разпилях те,

живот,

(днес се връщам).

В задимени

останки от дни

всеки въглен

от тебе преглъщам...

И се раждам

във скръб...

Не боли.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??