16.05.2008 г., 6:31 ч.

Монолог 

  Поезия » Друга
931 0 26

Натъжих те,

живот,

(извинявай).

Сто години

те целех

със

камъни;

по следите

си тъмни

те влачех

и те хранех

със жилави

залъци...

---------

Размених те,

живот,

(съжалявам)

за безцелно

измислени

празници.

Все си мислех,

че пак

те надбягвам,

а се спъвах

във

плаващи пясъци...

--------

 

Разпилях те,

живот,

(днес се връщам).

В задимени

останки от дни

всеки въглен

от тебе преглъщам...

И се раждам

във скръб...

Не боли.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??