Монолог
Натъжих те,
живот,
(извинявай).
Сто години
те целех
със
камъни;
по следите
си тъмни
те влачех
и те хранех
със жилави
залъци...
---------
Размених те,
живот,
(съжалявам)
за безцелно
измислени
празници.
Все си мислех,
че пак
те надбягвам,
а се спъвах
във
плаващи пясъци...
--------
Разпилях те,
живот,
(днес се връщам).
В задимени
останки от дни
всеки въглен
от тебе преглъщам...
И се раждам
във скръб...
Не боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
